За свободата

Иска ми се да хвърля през прозореца
.. и масата, столовете,
и гардероба с всички му дрехи,
обувките и куфарите
и рафтовете, и това с което те са пълни,
... искам,
но утре когато тръгна към звездите и безкрая
"освободен" от цялото натрупано с годините,
ще дойде вечер да полегнеш
под звездите на влажната земя
и когато стане истински студено
ще търсиш не нечия душа да се завиеш,
не всичко във света е просто относително
...
И за това избирам свободата между секундите мълчание
секундите които имам, ..
и за това избирам да не забравям
дори и тези сякаш превърнали се в силуети,
да помниш е единствената ми останала религия
и да си вярваш, че някога ще мога
да превърна в дом, и гардероба
и рафтовете пълни, и твоята ръка до мен да ме притисне
нали и теб те има, и за това, .. говорим
за хората и за онези пътища които никога не ще поемем
и после идва тишината и после,
сякаш не остават думи