Вали дъжда, .. 
и аз искам да отворя нова страница
понякога си мисля
че да отвориш нова страница
е като смърта
.. а всъщност е просто .. да седнеш
някъде във лятото сред хората, ..
когато свирят джаз до късно вечер
Да почнеш отначало е като сбогуване
когато не искаш да се сбогуваш
и въпреки жестокоста на цялата непроменима логика
да чувстваш силуета на една обреченост
- И викваш, докога! .. ще бъдe тази сянка на носталгия,
дома ти
живота тъй и иначе завърта колелото неумолимо
.. вали дъжда и аз не знам къде да тръгна
знам само, че от другата страна е празно
носталгията е едно усещане за плътност
в празнотата ти
опитвам се да вярвам в чудеса
и да не мисля, че съм причината във някой
да намрази повече живота
но вън вали дъжда, а всъщност
ни плащаме и за доброто и за лошото
а после, .. а после