.. лицето ти, прошепнати дихания
по прашните павета на преминали столетия
в които знам че всичко, се е случвало там някъде,
.. историите дето ние си разказваме,
съшивайки надежда от съдбата
а аз не те познавам, като слепец със длани
за да предвкусвам липсата на цялото във себе си
Но помня, как призовавахме сезоните
листата, есента, дъжда, .. вкуса на жаждата,
и топлата ти кожа с цвят на зряла праскова
какво е истинска любов, какво остава от очакването ..
Остават спомените от едно полу-докосване
вкуса на огладнели устни и притегляне
остава очертанията, като лутащи се кораби
и мисълта къде ли, те ще стигнат за последен пристан
и времето остава ни, като негласно обявено, нощен фар за щастие
и утрото когато ще посрещнем със въздишка слънцето
и ще се усмихнем, все едно че всичко е тъй ясно
ти помниш ли дъха ми, ти помниш ли, че
от начупени стъкла душата е
Няма коментари:
Публикуване на коментар