.. защото лястовиците отдавна си заминаха

Те лястовиците отдавна си заминаха,
и днес живеем сякаш в обедняло време,
на кратки дни когато слънцето те стига със ръцете си
и топлото, за часове единствено за мъничко по обед.
Реалноста е само междувремено движение
отлагане на мисълта за близко и далечно,
напук на всичко липсата е също доказателство за тленност,
а съдници душата е прекрачвала привиквайки с "логичното-мълчене",
и за това сънувам само синьото като дъга в очите ти
след спомени когато изповядвах чувствата, почти наистина безверник съм ..
макар да казваме че всичко толкова е просто, а дори не искайки привикваме
зад думите да няма мярката за свободата на едно присъствие
Наслушали сме се на думи,  тъй ли е? .. "нали избрахме да говорим истини"
сега за мен дома започва във пръста, полето, грапавите селски пътища
разбираш ли, какво е обич не е измислена абстрактност,
и не че толкова е трудно да откриваш точните и верни думи ..
Защото лястовиците отдавна си заминаха
и днес живеем сякаш в обедняло време
дали си се отказал да oчакаш, не е значимото
по-важно е да има обратния адрес на "някого в душата"