живота .. е река широка

Някога изгубих те, като онзи последен бриз на лятото
и мислех си че ти остави думите, за да те открия
.. но как различни са лицата ни от разстояние
Не търсех теб, а всеки ден те срещах някъде с очите си
.. във нощите, насред сергиите продаващи следите на надеждата  
готов на всеки да повярва, помнейки със слепите си чувства
Защото някога стоях като жената, чакаща преди да дойде изгрева
живота ..  е река широка и знае друга собствена реалност и логичност
Реалности достъчно, като променливия смисъл за добро и за човечност,
но кой съм аз да съдя тези "за които много са невидими"
затъваме сред толкова уроци, на доброволните си избори,
и всъщност винаги било е лесно да си кажеш стига,
но търсих теб, и все от теб си тръгвах и ..
Нещата се променят със годините, днес не искам обещания за нищо
нито твойте думи, нито спомени за някакво си бъдеще
достатъчно ми е да знам къде ме води пътя вечер
когато тялото изстръпва от студа, не чакам любовта на никого.