От другата страна на хоризонта
илюзията за безкрайност някак свършва ..
и сякаш раждаш се без спомени и .. настояще
без имена, без разстояния, без възраст
И там светът се сбъдва по-различно
без дири, без фаталност, без пророчества
като момента на брега когато всички си отидат
и ти си сам, и тишината, и звездите още, ..
А после знаеш, докъде са всъщност чувствата
като вода отпушена по пътя си надоло
и ако ти каже че не чака никого
навярно просто, сякаш си невидим
А после някога променят се компасите
защото ние срещаме и губиме все себе си
ще дойде времето да можеш политнеш правилно
а после да, откриеш че e новата вселена.
От другата страната на хоризонта
не всичко в нас е предрешено или казано
но има онзи ключ оставаш винаги отсреща
и всичко, и преди и след това .. безвремие.
Няма коментари:
Публикуване на коментар