...

Аз чудя се какво да ти напиша,
защото трудноста е че не искам "Думи"
написал съм стотици и стотици
и всичките висят увиснали по клоните безвучно
Паролата разбираш ли е проста
приемаш някого за близък и го взимаш
а после може би, започва да ти липсва
преди да сложиш дрехите за утре да изсъхнат,
и да погледнеш сякаш той е тъй наблизо
разказващ ти за облаци и бури
които тази нощ бушуваха отвънка
и после за музиката дето слушаше до късно,
какво да ти напиша, просто думи
да кажа че обичам, да ми разказваш приказки
наистина е просто да опиташ
но всеки вижда някак си света пречупен.
И за това не искам да прекрачвам тишината,
но мога да се вслушам ако го поискаш
и мога да съм огледало на душата
което няма само да те търси между липсите.
Та ето някак всичко се изчиства
защото тъй поне разбираш със кого говориш
и даже и не искам силни изрази
а просто .. а просто