Inception

Отдавна нищо няма име
дърветата, тревата, тишината
ни път напред, назад, .. дори далеч от себе си
те хората, са се превърнали в неясни очертания
и за това все няма дом, .. а само пристани
не са измамни думите, а липсата във тях на плътност
дори и болката е някакъв абсурден избор
защо да ме боли за всички "чужди"
.. кажи да вярвам, .. а защо да вярвам?
химерата превзела е света във всичко
и все не мога да разбирам, .. цялата наивност наша
макар и да разбирам, че навярно си приличаме
и точно за това не се надявам
да срещна теб, .. защото всичко в нас измисляме
но се надявам да ме има малко, .. в твойте пръсти,
за малко да се влюбя пак, за малко да обичам ..
Да, мислиш, че съм спрял така да дишам
с нещата за които не остават думи
защото виждам времето като реки потичащи във нищото
и виждам края и началото, и невъзможното, но истинско
И виждам този непрестанен избор
за който повече и повече  не стигат думи
и как отвътре онемяваме от свикване
и после как крещим, за да се открием
Така че, нищо няма име, просто свиквай
живота идва, после си отива
а аз съм тук, като усещане за кратка буря
далеч от всичко, от секундите, от липсите
ти чуй любов, за да започнем нов живот
преди това е нужно, да се убием ...