Навярно търсих отговор във теб
за всичко за което няма отговор
за вярата, за хората, за времето,
мечтите, детството, началото и .. другото
Но сега те познавам, с отворени очи
гледам как преминаваш през дните ми
не моите, не с мен, .. нито в сърцето
гледам те като отражение на себе си
като дисонанс в разлагането на светлината
И съм сам, защото разбираш, че не отговорите
са значимото а това което остава
.. остава илюзията за взаимно сливане
опиянението от това да изкрещим, "Щастливи сме!"
Аз не познавам нищо от това,
защото виждат в мен все тази търпеливост и премереност
и преданост, .. но любовта е всъщност лудост
да се забравим и въпреки това да не залитаме пияни
Аз не познавам .. и познавам всичко
с отворени очи, .. когато се разлага светлината
и тихата внимателност, преди да те погледна,
и винаги живота да започва отначало.