Аз бих бил щастлив, ако ти ме обичаш
а гледам живота така от високо,
че всичко е малко и всичко излишно
.. все влюбен погрешно, с погрешно очакване.
А всичко минава, изнизва се тихо
като черна котка провлачена плахо,
а аз бих те обичал, ако усещах във тебе
онази до лудост потребност за свое.
Защото душата във нас все е млада
каквото и да идва и тръгва с годините,
аз бих бил щастлив, ако ти се усмихваш
когато лъчите те срещат сутрин в прозореца.
И после, когато ме гледаш в очите,
без страх, и без свян .. сякаш не дишаме
и всичко омеква, и всичко е истинско,
аз бих те обичал, ако те имаше.