Ако заспя тази нощ, сякаш ще е последна
и за това, не искам ноща да си иде,
нека вали дъжд, а аз ще шептя клетви
а после вятъра нека да счупи прозореца,
да прониже стените които до мен са застинали
аз повтарям, повтарям .. забравени думи
колко струват думите .. ако всичко излиза безвучно
колко струват посоките .. ако вече сме слепи.
Ако заспя тази нощ, сакаш светът ще избелее
като филм, когато застине прожектора,
питам има ли нещо което да стигнем с ръцете си
ако всичко единствено, го има за себе си,
просто нека вали, аз ще шептя "проклинания"
за нещата които не можеш, на глас да говориш,
не че идва края на всичко, и не че луната е паднала,
просто някак е лесно да пречупиш надеждата.
Защото аз гледам живота така от високо
че всичко е малко или много вече излишно,
но когато те видя, с ръка на косата си,
ми се иска толкова много да мога да дишам.