8 Март.

 

Това което трябва се помни

не се изписва със велики думи

в нас няма мярка за дочакана съдбовност

и няма как да промениш това, което искаш.

От мисли всичко се размива в очертаното

и времето оставя да познаем, други себе си,

... а аз очаквам шепота на мъничкото щастие

и все се вслушвам да почука на прозореца

и да ми каже, .. колко дълго чака "мое слънчице"

къде заспиваха невръсните ти спомени

Това което трябва да се помни вътре,

са няколко целувки и прегръдка за заспиване,

а ето пак утихнаха лицата на прозорците

когато гледам бялата луна отвън назъбена,

и в мен започват да се губят в тишината цветовете

защото толкова е трудно да се стигне някой.

И за това дописвам, всичко от душата си

писма изпратени в безвучното на вятъра

с надеждата, че някъде ще се познаят пак във птици

и ще разперят белите крила на свободата си.

И ще летят нагоре, сякаш няма граници

небето казват можело да се достигне с обич

и за това ще литна, нищо че за кратко

дано да разбереш, че теб те има в мене.

И всичко друго, просто избледнява в мислите

защото правотата няма никакво значение,

пред тази нежност скрита във гласа ти,

и начина по който с теб се гледаме.