Да си напомняме как се обича

Защо когато сме обичали

е нужно някой да намразим

не се ли учим да разбираме,

не се ли учим да прощаваме,

защо е нужно да погребваме

като във къща чупейки картините

и да издерем със нокти всичко

докато кръвта ни побелее там по пръстите.

Нали е всичко в нас до време

един живот е само сбор от мигове

защо е нужно да сме цинични

и да разказваме, че сме до смърт раними.

Че някой, някъде така обичахме

и бихме скочили за него в огъня

а после, тънеш със години в липси

или в това което казваш си че просто няма.

Разбирам много, цялата ирония

на собствената слабост и на хората ..

Разбирам, какво и не достига

да можеш да си кажеш, ти си моя.

Домът ти в мен е пълен с спомени

които да ми напомнят че те има,

а съд за любовта не съществува никога

защото любовта живеят, .. хора.