Истории за празните алеи

 

Каква история, да ти разкажа

историите уж различни, а подобни

.. бих искал да ти кажа за морето

за чайките, за облаците, за душата

която може да кръжи, дори затворена,

за всичко дето не достигаме приживе

и въпреки това желаем, непрестанно

протягайки ръце във мислите, отвътре

Историите казват се повтарят,

това което не убива, ни създава други

А помните ли истинското в себе си,

защо живееш, дори когато не живееш

А помните ли радоста, прегръдката

и мириса на топло одеяло зиме

краката ни които да затъват в преспите

преди да паднеш и .. да се загубиш.

Да се загубиш никак, не е трудно

дори да знаеш всички имена на улици,

дори да знаеш хората край теб по име

понякога не можеш да попиташ никой,

Къде забравихме за празните алеи,

онази пейка дето нея чакаше,

историите уж нали различни са,

но ето виждаш ли, усещаш като своя.

И ако ти кажа, че не искам нищо,

освен да ми говориш за морето,

за чайките, за облаците и за мислите,

които скрити в теб очакват да възкръснат

Тогава, искам просто да поема въздух

и да усетя вкуса в мен на стрък от лудост,

защото всичко не достигаме приживе,

но въпреки това, сънуваме безсмъртие.