Светлината на дните ти

Ако ти останеш сама, без копнежи,без дом

на края на една уж логична развръзка

където уж всичко с години градим

аз ще бъда спътник, настанил се в следите ти

просто сянка когато стоиш в огледалото

и ще прокарвам безшумно ръце по тила ти

по гладката кожа .. и извивка на тялото

и ще се сгушвам когато заспиш, там във в скута ти

Ако ти в този миг, ме усетиш насън

прокарай ръка, притисни ме навътре

и ще бъдем пак двама но сякаш, един

и така насън ще повярваш че има ни.

И тогава когато посрещнеш деня

ще протегнеш ръка, да докоснеш отсреща

ще те гледам отново, ти ще гледаш напред

и .. ако ти любов ме направиш от сънища

аз ще бъда светлината на дните ти.