Песен за два черни лебеда

 

 

Не искам да се влюбвам в теб .. не виждаш ли

не стигат ли години на очакване

да влезнеш тихо като късен гост

и да приседнеш на леглото ми внимателно.

А аз да те погледна, и без думи

да ти кажа, колко искам да те любя

и да те притегля бавно .. и безшумно

като някой който сякаш, е безплътен.

И после да стоим загледани

когато вятъра отвън утихва в мислите

а ти да се изгубиш във гърдите ми

и да прошепнеш колко си щастлива

Аз се страхувам, че мога да повярвам

и да те запомня, .. сякаш всичко се случвало

и за това, не искам да се влюбвам

не искам и да те загубя .. какъв погубващ избор.

И за това ще ти разкажа, историята сякаш днес ни има,

когато луната гледа ни по пълнолуние

и ти дълбоко дишаш, усещайки дъха ми.

ръцете дето ще успокояват напрегнатите жили.

Усещаш ли когато вятъра усилва се

и някъде накрая на морето прибоя се разгаря,

а ти ме гледаш със тези черни въглени очи

и ние двамата сме лебеди обгърнати във огън.