Ти можеш ли така да ме обичаш

че всичко друго сякаш да го няма

морето с тихите вълни по дюните

и вятъра когато сутрин празно е.

И облаците дето са високо

почти на края между тук и вечното

смаленото ни обикновеното ежедневие

когато ти любов, си толкова далече.

И всичко дето идва и си тръгва

останало в душата ни завинаги

нещата, дето няма да се случат

и другото което няма да избегнем.

Ти можеш ли така да ме обичаш

че въпреки това да бъдем заедно

достатъчни с това което имаме

когато дните ни започват отначало.

Бих искал днес да те прегърна

но няма как да ме почувстваш

и няма как сърцето ти да стигна

и да те стопля със милувка.

И за това ти казвам тези думи

в смаленото ни ежедневие

душата ни се храни със надежда

че няма никога да се загубим.