В тъмните очи на залеза

 

 

Пази душата си от отражения

говорещи единствено напряко

живота е стремеж, а не доказване

коя от всички истини е правилна

живота е да можеш да не съдиш

и да разбираш на къде си тръгнал

посоки хиляди, .. а все се връщаш

в онази невъзможност да усещаш вътре

Така че, всеки може да накаже

но можеш ли да претвориш от раните

едно начало, без виновни

ти можеш ли да се огледаш само в себе си,

и да разкажеш, има хора, има я надеждата

дори когато даже ти не вярваш, ...

пази душата си от заключения

че нищо не успява да надмогне времето.

Защото ако помниш топлината в пръстите

шума от струя на река, листата в вятъра

тревата във която някой ден ще се осъмнем

нали живота, просто продължава

И ако можеш, въпреки това отвътре

в очите и да се усмихнеш,

като жена която е загубила детето си

и да го вижда някъде да тича ..

ако душата ти, все още може да обича