Аз не търся под края причините

слушам какво ми говорят в очите

и ако след всички слова неприети

даже не знаеш коя си наистина

Или след всеки опит за близост

мислиш, че всичко в играта възможно е

ще ти кажа, аз плащам си сметката вечер

не ти, никой не помни следите в сърцето ми,

близост, облаци, мечти като призраци

тайни, погреби в липси изгубени

всяко нещо си има значение

всяка тежест те тегли към свършване.

И сега не мисля за "чуждото"

дето казвах във себе си "мое е",

нищо от всички огромни предчувствия

ти реално не потърси във себе си,

в тези дни, дето все си минаваха

само гордост и малко емоции ..

Нарисувай света си отново

за да съдиш поредния блудник

.. или ето, да разпилях се, в разбиране

Но дори в тази жалка история

аз не търся виновни за липсите

аз създавам човека отново във прошката

не зачерквам във спомени, не ти връщам подаръци

еххх .. ако можеше да погледнеш зад болката

и да видиш доброто и лошото

И да си кажеш, ех боже всички сме смъртни

за какво да проклинаш в душата си,

всеки носи от болката и от кръста на другите

и каквото оцелява е общото ..

За това си мисли за мен като пороя ти

дето отмива следите на птиците

и след мен няма нищо, само усещане

че живота, се ражда отвътре, пречистен.