Камбаните отмерват времето

 

 

Вината всъщност няма никакво значение

това което можем и не можеш е в кръвта ни

и някъде говорейки разбираме къде сме

въпроса е да можеш да говориш с някой

Въпроса е да има някой който да те слуша

за да намериш как да извървиш незримото

и да прегърнеш вътре простото усещане

за близоста която сутрин ще възкръсва сита

Въпроса е, че всички сме раними

и всички ние имаме за дялане

вина ли е когато, някъде замръкваш

и няма даже смисъл да се връщаш на обратно

Когато си така далеч във липсите

че думите са планина зад крачките заглъхващи

не можеш да забравиш никой в чувствата

но можеш да си кажеш, .. няма нищо

И за това, вървиш .. по улици и тротоари

смърта и тя ще те пресрещне, както всички съдници

а щастието е в това да можеш да си вярваш

в онази същност която искаш да рисуваш

От багри на море, звезди, съдби и хора

от минало и бъдеще което ни пресича,

онази същност, няма за какво да страда

защото любовта .. нали е вечна