Аз не искам да говоря с думи

защото думите не казват нищо

не казват от къде сме тръгнали и на къде отиваме,

не казват колко дълго носим

старите си истини .. като протрити ризи.

И за това не искам да говоря с думи

а само със очи когато с теб се гледаме,

и мисълта, че ще прилегнеш на гърдите ми,

за да заспиш със ударите на сърцето.

Защото утре няма да си спомням нищо

дъжда, студеното по пътя си на връщане,

аз виждам много пътища в които сякаш липсвах

а днес не знам как да запомня, .. даже себе си.

Така че ти помни, когато съм в очите ти,

и после в дни на студ, кажи че нас ни има

.. най-страшното не е да се загубим мила,

а да забравим че въобще ни има.