За хората които ..

 

Аз чакам толкова отдавна

че вече съм забравил на къде отивам

защото пътищата учат колко сме бездомни

когато няма смисъл някъде да стигнеш.

Те учат ни, че всичко е различно

от ъгъла под който гледаме нещата

доброто лесно е, когато си обичан

и толкова е трудно ако оцеляваш.

Та аз отдавна някъде отивам,

и все разбирам грешното си място

едни ни съдят, че сме продължили,

а други просто мислят че ни няма ..

А аз говоря с тебе непрестанно

като дете, което си говори тайно

и думите навярно се променят

но не и начина по който те очаквам.

Очаквам твоята усмивка търпелива

внимателните пръсти дето галят,

очаквам да ми кажеш всички мисли

които в теб копнееш да разкажеш.

И за това ме има, има ме защото

със всеки дъх опитвам се да крача

и нищо че светът е толкова объркан

или че всичко идва за да си отиде някога.

А после спомням си, .. съдби отминали

и аз съм свързан със места и хора

какво от нас завинаги остава

какво от нас живее за да помниш ..

Така че няма начин да склониш съдбата

съдбата някъде отвътре се избира,

защото можеш да посееш вяра

за хората които .. ти обичаш.